Наложително е решително увеличаване на тютюневите акцизи в България, чрез което да се постигне едновременно намаляване на кризисно високата консумация на тютюн в страната и повишаване на данъчните приходи. Препоръката е на икономически експерти и граждански застъпници за борба с тютюнопушенето, въз основа на независим от тютюневата индустрия иконометричен анализ.
Току-що завършеният научен доклад “Икономика и данъчно облагане на тютюневите продукти в България” прилага иконометричен анализ на тютюневите акцизи на макроикономическо ниво. Той показва, че ценовата еластичност на търсенето на тютюн в България попада в диапазона минус 0,71–0,795. Това означава, че едно хипотетично увеличение на акциза върху цигарите с 20%, водещо до 13.82% ръст в продажната им цена, при равни други условия, в дългосрочен план би довело до нарастване на публичните приходи със 126 милиона лева годишно, докато консумираните цигари ще намалеят с над 83 млн. кутии, посочи икономистът от БАН Димитър Събев, PhD, водещ автор на доклада.
На практика това означава, че повишаването на цената на тютюневите изделия чрез по-висок акциз ще увеличи държавните приходи, като същевременно значително ще намали броя на консумираните цигари. Което от своя страна би допринесло пряко за по-добри резултати в общественото здравеопазване, като същевременно ще донесе множество косвени ползи за България, включително в икономически план.
Вместо това, вече 11 години правителствата у нас поддържат минимално допустимо според законите на ЕС данъчно облагане на тютюневи изделия. От последното осезаемо увеличение на акциза през 2011 г., потреблението на цигари на човек от населението в България е нараснало с 43%. В резултат цените им в България са най-ниски в ЕС. Най-големия дял в тях има акцизът.
За останалите тютюневи изделия растежът е главоломен, тъй като тяхното данъчно облагане е още по-ниско. 200 милиона евро е пазарният обем само на нагреваемите изделия. Тютюнът за пушене също има голям ръст, който е трудно да се установи точно, тъй като дялът на незаконна търговия е голям и се измерва в стотици тонове.
Около 4 милиарда лева се харчат за тютюн в България на година. Този огромен пазар е благоприятен за печалбите на тютюневите компании, които традиционно се съпротивляват срещу повишаване на акцизите.
Но високите продажби на тютюн имат жестока човешка цена в България. Рекордно високият за Европа дял на пушачите у нас води до огромни загуби на здравословен човешки живот. Към 20 000 българи губят живота си ежегодно поради употреба на тютюн и свързани с него заболявания, по изчисления на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Според данните от преброяването на населението през 2021 г., оповестени през м.октомври, България “подобрява” собствения си световен рекорд по смъртност, поставен още през 2018 г. според Световната банка.
Защо допускаме това?
Цитираните катастрофални резултати се дължат до голяма степен на систематичния отказ на поредица български правителства от решително повишаване на данъчното облагане на тютюневите изделия, заяви д-р Гергана Гешанова, председател на Коалицията за живот без тютюнев дим. На практика управлявалите през последното десетилетие пазят ниските цени на тютюневите изделия чрез ненужно предпазливия си данъчен режим. Чрез него правителствата гарантират до една шеста част от данъчните си приходи, разчитайки на масовата употреба на тютюн в България.
Такова данъчно поведение отлично обслужва интереса на тютюневата индустрия да продава продуктите си в България на по-ниска цена в сравнение с повечето развити европейски икономики. Но то напълно се различава от политиките за контрол на тютюна в тези страни. Характерна тенденция в сферата на общественото здраве през последните десетилетия е изразеният спад в потреблението на тютюн в страните с високи и над средните доходи.
20 000 човешки живота всяка година е неприемлива цена за фискалния комфорт на правителството и здравите печалби на тютюневата индустрия. Заплащат я българските граждани, които са заложници на безотговорна данъчна политика на управляващите. България трябва спешно да промени подхода си към облагането на тютюневите изделия.
Предлагането на тютюневи изделия в България по веригата на доставки допринася незначително за вътрешната заетост и производство, а води до голямо изтичане на национален доход в чужбина. 93% от цигарите, които се пушат в България в момента, са вносни. Павел Антонов, PhD, определи като безотговорно и предателство пред националния интерес продължаващото привилегировано отношение към тютюневата индустрия, въпреки че в наши дни приходите от износ вече са загубени. Антонов управлява Фондация БлуЛинк.