Изследвания

В съответствие с Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна, правителствата на всички държави членки са длъжни да защитават своите политики за обществено здраве от търговските и лични интереси на тютюневата индустрия. Това се постига и отчита всяка година чрез Global Tobacco Industry Interference Index, световно проучване за това как правителствата се справят с това вмешателство.

След анализ на публично достъпна информация, интервюта с участници и документи, авторите  установяват и документират действието на механизъм, чрез който посланията и интересите на тютюневата индустрия достигат до вземащите решения и изкривяват здравните политики в България, в нейна полза. В глобален план, тютюневата индустрия погубва близо 8 милиона човешки живота ежегодно, чрез хронични незаразни болести, пряко или косвено предизвикани от употребата на нейни продукти. Решимостта на  правителствата за ограничаване и премахване употребата на тютюневи изделия в световен мащаб е необратима след влизането в сила на Рамковата конвенция за контрол на тютюна (РККТ)  на СЗО, ратифицирана от България през 2005 г.  

За да продължават да печелят, тютюневите компании излъчват към институциите на управлението и обществото неверни и манипулативни послания. Те отричат и подкопават антитютюневите мерки, оспорват ефективността им, създават привлекателен образ на индустрията. Съпротивляват се срещу увеличаване на акцизите и претендират, че новите им бездимни продукти намаляват вредата от употребата на тютюн. Разкриваме как тези подвеждащи послания се лансират в обществото, медиите, и специално сред вземащите решения относно политиките за преодоляване на тютюнопушенето.  Ключова роля в процеса изпълняват  посредници  - организации, фирми и лица, които получават финансиране, грантове и дарения от тютюневата индустрия, формулират удобни за нея препоръки и послания, въздействат при формирането на политиките за контрол на тютюна или просто лъскат имиджа й. 

Сред възможните посредници са адвокатски кантори, които внасят угодни за нея становища при обществени обсъждания. Подобна функция изпълняват също организации като Национална пациентска организация и компанията Арбилис за здравни конференции и издания. Поне два мозъчни тръста, финансирани от тютюневата индустрия, активно са въздействали върху държавата, за да смекчат и предотвратят политики за намаляване на тютюнопушенето: Институтът за пазарна икономика и Центърът за изследване на демокрацията. Други водещи изследователски и научни институции също са реципиенти на финансиране от тютюневи компании.

Дългогодишна благотворителна програма на Фондация BCause в тютюнопроизводителните райони на страната се финансира изцяло от тютюневия гигант Филип Морис България, който гради положителен социално-поносим образ от постиженията й - практика, изрично дефинирана като недопустимо спонсорство от Насоките за прилагане на чл. 13 от РККТ. Ключова е ролята на средствата за масово осведомяване, които приемат спонсорство срещу съдържание, лансиращо интересите и посланията на индустрията - например вестниците “24 часа” и “Труд” и много други. Авторитетният бизнес седмичник “Капитал” приема спонсорство от тютюнева компания за събития, докато предоставя сайта и съдържанието си за нейните корпоративни послания.

Крайните получатели са институции и лица, които формират или  прилагат политиките за ограничаване употребата на тютюневи продукти, сред които народни представители, министерствата на икономиката, финансите, Агенция “Митници” и др. Под влияние попадат и възрастни, млади хора, ученици, студенти, специалисти, учени и експерти, както и лекари и медицински специалисти. 

Конкретни случаи, послужили за този анализ включват: дебати и решения за отказ или минимално увеличаване на акцизите на нагреваемите тютюневи изделия; предложение за създаване на Национален съвет за координиране прилагането на РККТ; инсинуации, че повишаването на акцизите увеличава незаконната търговия или че нагреваемите тютюневи изделия са по-безвредни, както и подобряване имиджа на тютюневата индустрия чрез приети грантове, проекти, корпоративна социална отговорност.

Пълния текст на доклада можете да намерите тук.

Анализът на незаконната търговия с тютюневи изделия в българските медии за периода 2010-2019 година е изготвен от д-р Маша Гавраилова, старши експерт по политики към Коалицията за живот без тютюнев дим. Направен е на базата на преглед на 87 статии въз основа на търсене на ключови думи като: „контрабанда“, „нелегална търговия“, „тютюневи изделия“, „цигари“ в интернет пространството на електронни издания на вестници, сайтове, телевизии.

Пълният текст на анализа е достъпен тук.

Целта на настоящото изследване е да установи връзката между младите хора в България и употребата на тютюневи изделия. Отправна точка на изследването е потребността да се проучи внезапно нарасналата популярност на нагреваеми тютюневи изделия, електронни цигари и наргилета сред младите хора в България през последните години, както и агресивното им лансиране от страна на тютюневите компании. В хода на работата стана ясно, че за да се стигне до истината за тези конкретни изделия, трябва да се намерят отговори на много по-широк кръг от изследователски въпроси, засягащи взаимоотношението между младите и тютюневите продукти. Пълният текст на изследването можете да намерите тук.

Употребата на тютюневи изделия остава водеща причина за предотвратима смърт и инвалидност в Австралия и се очаква да убие почти 21 000 австралийци през 2015 г. До две трети от смъртните случаи при настоящите пушачи могат да се отдадат на тютюнопушенето, а настоящите пушачи умират средно 10 години по-рано от непушачите.

Съществуват утвърдени доказателства, които показват, че тютюневата индустрия работи от десетилетия с намерението да подкопава ролята на правителствата при разработването и прилагането на политики за обществено здраве, свързани с борба с тютюневата епидемия.

Австралия е страна, подписала Рамковата конвенция за контрол на тютюна (РККТ) на Световната здравна организация (СЗО), която има за цел да защити настоящите и бъдещите поколения от опустошителните здравни, социални, екологични и икономически последици от консумацията на тютюневи изделия и излагането на тютюнев дим.

Член 5.3 от РККТ на СЗО изисква от държавните служители да защитават политиките в областта на общественото здраве, свързани с контрола върху тютюна „от търговски и други интереси на тютюневата индустрия“.

Задълженията на Австралия по член 5.3 се разпростират върху нови и нововъзникващи продукти, като електронни цигари и тютюневи изделия с нагряване, поради нарастващата интеграция между техните производители и тютюневата индустрия.

Това ръководство очертава правните задължения, наложени на държавните институции и длъжностни лица, от РККТ на СЗО. Конвенцията трябва да се разглежда като част от цялостната стратегия за контрол на тютюна.

Пълният текст на ръководството на български език е достъпен тук.

Нивата на тютюнопушене стават все по-тревожни, а сред най-засегнатите са младите хора у нас. Между 45.7 и 50.4% от младежите у нас употребяват тютюневи изделия според последни данни, събрани с помощта на нарочни представителни проучвания на Екзакта Рисърч Груп и други задълбочени методи. Ранното посягане към тютюна носи сериозни последици за здравето, икономическото състояние на младите хора и итгегрирането им в обществото. Освен традиционните цигари, засилваща се роля за “зарибяването” на младежите играят новите нагреваеми тютюневи изделия. Това показват резултати от уникално изследване на взаимодействието между тютюнопушенето и младежите, осъществено от водещи специалисти по социология, обществено здраве, медицина и комуникации, събрани от Фондация “БлуЛинк” и Коалиция за живот без тютюнев дим.

Пълният текст на доклада можете да намерите тук.

Не може да не сте ги виждали. През последните месеци буквално започнаха да изскачат отвсякъде: захаросани интервюта, „задълбочени“ анализи с предизвестен извод, или просто новини, цитиращи един единствен източник – тютюневата индустрия. Публикации в медиите, които представят нагреваеми тютюневи продукти (НТП) в положителна светлина, а производителите им - като герои, борещи се славно срещу… тютюнопушенето и вредите от него.

Тази нова роля представлява впечатляваща “иновация” на тютюневата индустрия, която е известна с десетилетната си съпротива срещу общественото разбиране за опасността от изделията й за човешкото здраве. До степен, че методите й са възприети като модел за подражание от други индустрии, заинтересовани да предотвратят или забавят възможно най-дълго формирането на публичен консенсус срещу вредните въздействия от бизнеса им.

На този фон опитът на световни лидери в продажбата на тютюн да се ребрандират като носители на „бъдеще без дим“, е впечатляващ поврат. Той демонстрира, че борбата срещу тютюнопушенето вече е по-благоприятна основа за масов маркетинг от съпротивата срещу нея. И е признание на самите производители, че общественото съзнание за убийствения характер на продуктите им –  и съответното ограничаване на продажбите и потреблението им, е необратимо.

Но добрите новини засега спират до там. Ползването на нови продукти без изгаряне на тютюн се възприема предпазливо от Световната здравна организация (СЗО), а ползването им е предмет на щателни научни анализи. Междувременно обаче индустрията впрегна огромната си мощ за лансирането им на пазара. Според годишния доклад на Филип Морис Интернешънъл (ФМИ) 98% от бюджета на компанията за маркетинг и проучвания, е насочен към разработване на новите устройства и по-специално IQOS. Обявената цел на ФМИ е до 2025 г.  бездимните продукти да съставят 30% от продажбите й.

Очевиден недостатък на този план е, че дори след пълното му изпълнение ФМИ ще продължи да продава преимуществено традиционни тютюневи изделия. Другият проблем е, че компанията не само продължава да използва досегашните си методи за въздействие над общественото мнение и регулаторните органи, но и използва въпросния план за да го разширява.

В края на 2019 г. споделихме опасенията на СЗО относно новите нагреваеми тютюневи изделия с български журналисти, които отразяват тютюневата проблематика в работата си или проявяват интерес към нея. Техните отговори и наблюдения предизвикаха научния ни интерес към тактиките и методите, чрез които тютюневата индустрия постига комуникационните си цели и лансира новите си продукти в България. БлуЛинк, с подкрепата на Коалицията за живот без тютюнев дим, предприе настоящото изследване с цел да събере повече данни и информация за тях и да ги направи достояние на обществото и органите на държавата.

Пълният текст на доклада е достъпен тук.

Пандемията COVID-19, започнала в Китай, в края на м. ноември 2019 година, постави света пред безпрецедентна криза. Тя се оказа огромно предизвикателство както за отделния човек, така също и за здравеопазването, икономиката и цялостния живот във всяка една държава.

COVID-19 няма предпочитания към бедни или богати, към прости или образовани, към националности, вероизповедания, властимащи или обикновени. Но той определено има предпочитания към по-възрастните и към хората с увредено здраве.

И колкото повече данни се трупат, един друг рисков фактор излиза на преден план и това е тютюнопушенето - във всичките му форми и разновидности. Този факт не може да изненада нито специалистите, нито даже обикновения човек, защото на всички е ясно, че употребата на тютюневи и свързаните с тях изделия уврежда фините структури на белия дроб и неговите сложни функционални системи - това, към което се стреми и вирусът SARS-CoV-2.

Обзор на Коалицията за живот без тютюнев дим на публикувани материали относно връзката между COVID-19 и тютюнопушенето можете да намерите тук.